Изложба "Сава Георгиев. Завет и приемственост. 120 години от рождението на художника." с участието на негови потомци
На 6-ти юли 2026 г. в залите на Художествена галерия "Асен и Илия Пейкови" бе открита изложбата "Сава Георгиев - завет и премственост. 120 години от рождението на художника".
Сава Хараланов Георгиев е роден на 5 май 1904 г. в град Севлиево, четвърто от общо петте деца на Кина Савова Шекерджиева и Харалан Георгиев Райнов (Харалан Гергев Пиши-Райнов). Сава е съвсем малък, когато умира баща му, семейството обеднява, а грижите за сирачетата падат върху майка им и дядо им. Завършва Севлиевското педагогическо училище. От 1927 до 1933 следва и завършва Изящния отдел на Държавната художествена академия в гр. София. Има щастието да му преподават едни от най-видните творци в историята на българското изобразително изкуство: Стефан Иванов, Цено Тодоров, Иван Лазаров, Николай Райнов, Александър Мутафов, Васил Захариев. През 1938 г. сключва брак с Пенка Карагьозова (1915 – 2011) от с. Шипка, Казанлъшко. Младото семейство се установява в столицата. Синът им Стефан (1943 – 1961, починал на 18 години) и дъщеря им Екатерина (1945 – 2020) се раждат през тежките години на Втората световна война. От брака на Екатерина с Тодор Димитров се раждат трите внучки на художника: Севдалина, Петя и Юлиана. 1940 – 1942 г. сътрудничи като илюстратор и карикатурист във вестниците "Славейче", "Миръ" и "Заря". През ноември 1942 г. представя в салона на Алианс Франсез в София изложба на битови карикатури, обилно отразена в печата. Голяма част от трудовия си живот работи като учител в различни училища из страната: в Лопянските махали, Тетевенско, с. Стоките, Севлиевско, Карнобат (1937), през 1940 – 1941 в Държавното столарско училище, както се е наричала тогава Художествената гимназия в Трявна, и дълги години в столицата. Професионалният му път е изпъстрен и с по-необичайни дейности: май 1945 го виждаме да си подава оставката като уредник на Милиционерския музей в София, а през 1948 да работи като художник към Александровската болница. Сава Георгиев рисува както с маслени бои, темпера и акварел, така и с графични материали. Връх в творчеството му са портретите на членове на семейството, автопортретите и пейзажите от Шипка и центъра на София. Изявите му в областта на илюстрацията, карикатурата и комикса се отличават с находчивост и незлобив хумор. Сладкодумен разказвач и своеобразен мислител, художникът оставя и ръкописни спомени, които чакат своя издател. Завършва дългия си ползотворен живот на 24.10.1994 г. в София.
За първи път в мащабна изложба бе обединено делото на Сава Георгиев - художник, учител и разказвач, заедно с участието на неговите потомци Севда Потурлян, Петя Манолова, Юлиана Георгиева, Мая Трайчева и Александър Потурлян, които споделиха спомени за семейната връзка и взеха участие в експозицията, продължавайки традицията в изкуството.